10.09.2008 г., 10:25 ч.

Шепот 

  Поезия
449 0 5
 Тихо е.
Като мрак...
... без теб.

Няма те
и все пак те търся,
запалила свещица в мрака...
Няма те,
не чувам стъпките ти
в листака.

Чувам само шепота
на тишината...

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съкровени редове!

    Между другото, като бях малък, шепота на тишината ми звучеше като стъпки в шумака. Сега си мисля, че това е бил шума на сърцето ми, пречупен през възглавницата, на която съм подпрял едното си ухо.
    унесе ме в спомени
  • Браво за "листака";>
  • ах, как може да тъжно да нашепва тишината...
    с обич, Вили.
  • Шепота на тишината?
    Браво!
  • Така е, понякога трябва да се задоволим единствено с компанията на тишината. За жалост, не винаги ни е достатъчна и затова търсим любими лица в мрака. Добре усетено!
Предложения
: ??:??