24 jul 2019, 19:35  

Шепот от разруха 

  Poesía » Filosófica
1200 14 29
Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни
и сега ли ушите ми чуха?
Няма никой... Ела, остани! –
сякаш шепне самата разруха.
Моят поздрав уплашено вее
тъжна кръпка на комикс от време.
Тука вятър самотник живее,
от години по ъглите дреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
  1160  10  11 
Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
  843 
Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...
  1375  13 
Propuestas
: ??:??