24.07.2019 г., 19:35 ч.  

Шепот от разруха 

  Поезия » Философска
1185 14 29
Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни
и сега ли ушите ми чуха?
Няма никой... Ела, остани! –
сякаш шепне самата разруха.
Моят поздрав уплашено вее
тъжна кръпка на комикс от време.
Тука вятър самотник живее,
от години по ъглите дреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
  1144  10  11 
Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
  835 
Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...
  1349  13 
Предложения
: ??:??