Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни
и сега ли ушите ми чуха?
Няма никой... Ела, остани! –
сякаш шепне самата разруха.
Моят поздрав уплашено вее
тъжна кръпка на комикс от време.
Тука вятър самотник живее,
от години по ъглите дреме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация