Ще бъда силует за теб
и мирис на жена,
докосване на къдри
по брадата,
потръпване
под твоята настойчива ръка
и тишина,
във тъмнината.
Ще бъда
низ от премълчани думи,
ала ти не ще броиш,
ще си представяш, че съм вятър.
А аз със тишината
ще крещя
(и ти крещи!)
със скъсаните
гласни струни на душата.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados