Само една диагноза ни дели,
но достатъчна за вселени от любов дори!
Докосвам Теб за миг,
после те владее Тя -
виждам хилядите ти лица!
После отново ме прегръщаш и летя,
шептиш и дъха ми спираш,
докато отново не се появи
и от мен те отскубва -
живота запален в мен погубва!
Бориш се и аз ти се възхищавам,
отново си Ти - усмихнат и уравновесен,
силен и милостив -
пазя обвит в любов този лик!
Боря се с Нея, а губя и печеля
по-бързо, отколкото мога да осъзная -
уви - това е път без изход, зная.
Често, когато ми казваш,
че с мен тръгваш и в ада даже,
искам просто да замълчиш -
това, което отдавна знам
и видях в очите ти да премълчиш,
защото осъзнавам -
не мога да я победя,
но няма и без теб да продължа!
© Виолета Веселинова - Ил Todos los derechos reservados