Само една диагноза ни дели,

но достатъчна за вселени от любов дори!

Докосвам Теб за миг,

после те владее Тя -

виждам хилядите ти лица!

После отново ме прегръщаш и летя,

шептиш и дъха ми спираш,

докато отново не се появи

и от мен те отскубва -

живота запален в мен погубва!

Бориш се и аз ти се възхищавам,

отново си Ти - усмихнат и уравновесен,

силен и милостив -

пазя обвит в любов този лик!

Боря се с Нея, а губя и печеля

по-бързо, отколкото мога да осъзная -

уви - това е път без изход, зная.

Често, когато ми казваш,

че с мен тръгваш и в ада даже,

искам просто да замълчиш -

това, което отдавна знам

и видях в очите ти да премълчиш,

защото осъзнавам -

не мога да я победя,

но няма и без теб да продължа!