Все питаща, без дъх, тревожна,
все дъждове във мен валят.
Възможни, друг път невъзможни -
звезди в мен тлеят и горят.
Секат ме, бавно ме разпъват
съмнения, мечти и страх -
ту раждат се, ту в миг издъхват,
сълзи извикват, после смях.
И нерешима въпросителна -
между усещане и разум,
ту остра, ту пък извинителна,
или все чакам, или бягам.
И дните лесни или трудни са,
днес силна, утре колеблива,
но в тази безобразна лудница
усещам се безкрай щастлива!
© Катя Todos los derechos reservados