Идилии със нощното треперене,
подклаждани от режещия вятър,
една луна сред хиляди фенери
я топлеше едничка на земята.
Тя скиташе в студеното самотна
по бреговете на морето,
тежеше нещо като котва
в душата ù и във сърцето.
И търси с тъжния си поглед,
тя бог в сърцето да докосне,
нима един човешки допир
ще може нещо да му коства. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse