Ще идвам в сънищата ти 

и нежно ще докосвам мислите ти,

и твоите желания най - съкровенни...

Ще те опиянява споменът от вечността.

И неосъзнатото ще те подхвърля

в бездни, възвишения и леми. 

Ще идвам 

да докосна пак, аз твоята душа. 

И да се слеем както винаги:

без жажда - ожаднели. 

Да се открием за пореден път, 

за да решим вечните проблеми,

                                                  нерешени. 

И ще ме търсиш... 

И ще викаш ти след мен,

когато утрото настъпи и си тръгна. 

Ще чакаш нощите с копнеж.., 

мигът в който аз отново ще се върна. 

Ще се проклинаш... 

Ще се мразиш... 

Ще крещиш... 

Че си успял пак всичко да объркаш!

Че животът ти се превърнал в руини. 

И няма как отново да го върнеш... 

... Не се отчайвай. 

Най-хубавото още предстои!... 

Зависи колко още дни

решил си да изгубиш безвъзвратно...