7 oct 2009, 15:05

... (Ще живееш в спомените ни...) 

  Poesía
522 0 1

Тишина и звук в едно,
попиват шепота на думи неразбрани.
Думи, които не помагат болката да спре,
нито времето назад да върнат.
Спомени в нас напират и бушуват.
Превръщат се във сълзи
и от очите ни извират.
Животът пак остави своя белег.
Взе това, което беше дал.
Но ние знаем как да продължим,
по-силни от смъртта сме,
но ще запазим във сърцата
спомените святи...

 

 

 



Когато загубиш един скъп учител, това е най-малкото, което можеш да му посветиш... ;( Липсваш ни...

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??