Страхувам се!
Много, ужасно страхувам...
От дългите нощи във самота,

в които душата безсилна гладува
за обич и нежност,
за глътка вода!

Горчива, но жива!
Изпълвай ме с нежност
и музика звездна, ти моя Съдба...

На хоризонта
върхове белоснежни
искрящо примамват ме с красота.

Щастлив ли съм?
Много. Разбира се, много!
понесен във полет на бели крила...

Вдъхновен
и докоснат от Божия поглед -
благословен ще премина от тук през Света.