Tilenus (Станислав Русев)
228 379
22 ene 2015, 1:29  

Ще продължа дори в сълзите 

  Poesía » Otra
441 0 6


Колко ли дълго вече вървя!
И мой ли е този път?
Боли ме кръста и ходя приведен, почти пълзя.
Пищят в ушите недоволни гласове.
Оглеждам се, никого не виждам, сам съм.
Космическа черна отшумяла тишина.
Но, като мида в морето чуствам налепите по гърба си.
Реша ли да се изправя, да видя дали още слънцето свети.
Срутват се къщи, писъците детски ме спират.
Не знам колко вече вървя.
Нито мой ли е пътя.
Има и други пътища, знам.
Простете комети.

Аз ще пълзя, заради налепите по гърба ми.
Те са къщички на деца.
Но не само за тях притихвам да съм Земя.
Земя въртяща се по оста на кръста си.
А защото така ще търся любовта.
Дори и приведен, почти да пълзя.
Под Нея стъпкан.
Ще продължа дори в сълзите си.

Безчувствен да я търся

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Ще продължа дори в сълзите си. Безчувствен да я търся" Някой хора казват, че когато спрем да я търсим, тогава се появява .... Поздравления! Хареса ми.
  • Благодаря Ви от сърце Момичета, че отделихте от времето си за мен.
  • Хубава творба, има много материал за размисъл в нея!
  • Много мъдрост излъчва, искреност и емоционалност.
    Красиво и фино сътворено!
    Поздрав и хубав ден!
  • Прекрасна творба!
    Силно ме докосна!
  • Шега, защото стоиш до късно. Блгодаря , че рзбра.
Propuestas
: ??:??