Колко ли дълго вече вървя!
И мой ли е този път?
Боли ме кръста и ходя приведен, почти пълзя.
Пищят в ушите недоволни гласове.
Оглеждам се, никого не виждам, сам съм.
Космическа черна отшумяла тишина.
Но, като мида в морето чуствам налепите по гърба си.
Реша ли да се изправя, да видя дали още слънцето свети.
Срутват се къщи, писъците детски ме спират.
Не знам колко вече вървя.
Нито мой ли е пътя.
Има и други пътища, знам. ...