Така се ражда... песента...
и аз политам над света...
в сълзи - река ще потека...
От вик родена си, един първичен
и стигнала душевна дълбина.
Ти песен, дошла от простори далечни,
на птичия глъч, била си волността.
От мъка родена си, непосилна,
в обреченост сподавена, вулкан!
Все някога, с лице неумолимо
се трогваш и жалиш, за миг пропилян!
О, миг, почакай, как искам да те хвана, ...