Така се ражда... песента... и аз политам над света... в сълзи - река ще потека...
От вик родена си, един първичен и стигнала душевна дълбина. Ти песен, дошла от простори далечни, на птичия глъч, била си волността.
От мъка родена си, непосилна, в обреченост сподавена, вулкан! Все някога, с лице неумолимо се трогваш и жалиш, за миг пропилян!
О, миг, почакай, как искам да те хвана, да вкопча жарките си пръсти в лудостта! И ето... невъзможното как стана... Без песента, от мъка аз ще се стопя!
Мариола, поредната доза аплодисменти за добре свършена работа! Всъщност, това, което ти твориш не е работа, то е удоволствие, наслада и ..мед за душата!
Браво,Мариола.Страхотни идеи и страхотно ги привъплащаваш в стиховете си.А за ада и рая е така,но как да останем неподвластни като сме само слаби и грешни хора.Благодаря ти много.Чудесна си.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.