Чакай ме, Любов! Ще се завърна,
даже и с охлузени нозе.
Чакай ме! Ще искам да те зърна,
за да стоплиш моето сърце,
да забие то, отново живо,
да изсъхнат двете ми страни...
Припомни ми колко бях щастлива
и изпий горчивите сълзи!
Поеми душата ми ранена,
скрий я в свойте сигурни ръце...
нека там заспя и аз, смирена,
вслушвайки се в твоето сърце.
Пътят ми въобще не беше кратък,
взех със мене хиляди неща,
но при теб оставих всичко важно -
вяра, обич, своята душа...
И дано, дано си ги опазил...
моята надежда ме държи!
Ще се върна! Аз ще съм онази,
дето внася смисъл в твойте дни!
Хоризонтът ясен се разгръща,
утрото в очите ми е плам.
Чувстваш ли, Любов, че се завръщам?
Аз ще дойда! Ти ме чакай там.
© Любимата Todos los derechos reservados