С обувки от нападали листа…
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън!
В очите свои сълзи пак съзирам…
Нанякъде съм тръгнал… Накъде?
Не знам, но нямам сили да се спирам…
Нозете си изтърках да вървя…
Със тишина кафява слях се, станах тъжен, като есен…
С безизразно лице нанякъде снова,
а сърцето сякаш хванало е плесен… ...