22.08.2013 г., 21:35 ч.

Ще се завърна през Ноември 

  Поезия » Любовна
5.0 (3)
846 0 7
С обувки от нападали листа…
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън!
В очите свои сълзи пак съзирам…
Нанякъде съм тръгнал… Накъде?
Не знам, но нямам сили да се спирам…
Нозете си изтърках да вървя…
Със тишина кафява слях се, станах тъжен, като есен…
С безизразно лице нанякъде снова,
а сърцето сякаш хванало е плесен… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Предложения
  • Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...

Още произведения »