И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия,
неуязвимо е за злобен враг.
За обич съм разковниче, магия,
обикна ли те – слагам таен знак,
да знаят самодивите, сестрите
от пътя ти среднощен да странят
и само сова с поглед любопитен
да те проводи в тайния ми свят. ...