Ще те чакам на нашата гара

25 ene 2022, 6:57

Poesía

802 0 2

Не прощавай, че тръгнах си аз.

Забрави, че дори те обичах.

Аз забравих мечтата за нас.

Ти си толкова грешно момиче.

Не прощавай, че всичко взривих

и дори не пожалих сърцата.

Днес съм тъжен бездомник и в стих

се опитвам да браня душата.

Не прощавай за грубия тон,

но за мъжката вяра прощавай.

В мен сърцето е празен вагон.

Той по пътя самотно минава.

Не забравяй, че всичко ми взе

и ограби любовната вяра.

Ако прошка желаеш: добре...

Ще те чакам на нашата гара...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.