Ще те чакам под дървото на мечтите,
там нали с теб се запознахме.
Помниш ли и нощите, и дните,
щастие с теб като крадяхме?
Нуждая се от мъничко надежда,
от капка щастие, от полъх радост,
от незабравена любов гореща
от мойта недалечна младост.
Устните ти могат да ме стоплят,
че замръзвам иначе... самотна.
Моите за милост Бога молят,
да не бъде веч’ душата ми сиротна.
Ще те чакам тук, ела, спаси ме.
Дъга от щастие сложи в очите ми.
Без глас ще шепна твойто име,
за да се сбъднат пак мечтите ни.
PS. Колебая се между двете заглавия. Кое е по- подходящо според вас?
PS2. Избрах „Ще те чакам под дървото на мечтите”, а не „За да се сбъднат пак мечтите ни”. :)
© Или Дадарова Todos los derechos reservados