Ще те чакам под дървото на мечтите,
там нали с теб се запознахме.
Помниш ли и нощите, и дните,
щастие с теб като крадяхме?
Нуждая се от мъничко надежда,
от капка щастие, от полъх радост,
от незабравена любов гореща
от мойта недалечна младост.
Устните ти могат да ме стоплят,
че замръзвам иначе... самотна.
Моите за милост Бога молят,
да не бъде веч’ душата ми сиротна. ...