Роби (Роберт)
511 3486
11 nov 2016, 6:27  

Ще ти бъда водата и хляба 

  Poesía » De amor
1767 15 34

Бе сезонът на лудата пролет

и разсънен шептеше капчукът,

бяха тъкмо тревите наболи...

На сърцето ми плахо почука.

 

Двоумях се дали да те пусна,

нараняван от минали гости.

Ти помоли съвсем безизкусно

с думи тихи, сърдечни и прости:

 

„Ще ти бъда завинаги вярна,

ще ти бъда водата и хляба!

Застрашат ли те сили коварни,

ще те браня до смърт, ако трябва.

 

Във замяна ще искам да мога

над съня ти крило да простирам,

да съм с тебе във радост, в тревога,

в твойта обич покой да намирам.

 

Но случайно не се ли получи,

ще си тръгна, щом кажеш : „Иди си!”

Той, животът, на всичко ни учи,

но от него не всичко зависи!”

 

Тъй ми рече и млъкна във мрака...

Във сърцето си пуснах те просто.

И разбрах, че аз тебе съм чакал –

най-желана от всичките гости!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??