Прободох тишината, тихо изравяща
смислите на мойто съществуване.
Тя се сви в кълбо - безшумно злепоставена -
бавно се отдаде на тъгуване.
Дали прочетох - в погледа - или отгатнах,
че не иска вече да живее с мен?
Не иска. Явно съм ú твърде непонятна.
С мен не може да разкрие себе си.
Но сега аз не мога - безрезервно слаба
и безсилна - да я понеса в ръце.
A вече вкъщи аз отдавна нямам сабя,
която да пробива и сърце. ...