Ще забравя всичко носталгично
Облаците бели пак летят,
с ветровете спорят в небосвода,
само мислите ми в мен крещят,
явно са загубили опора.
Взирам се в далечното небе,
то е толкова красиво, вечно!
Тъжно е самотното сърце,
във живота нищо не е лесно.
Музика прокрадва се едва
и звучи по-силно, и по-силно.
Може би се влюбвам във деня,
ще забравя всичко носталгично.
И във тази зимна красота
името ти пиша в небесата,
по-красив изглежда ми света,
нека има обич във сърцата!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados