Щом вратата отвори любимата Юлия

24 feb 2022, 19:13

Poesía

231 0 3

Любовта е сълза под очите на дама,

под които сияе чаровно червилото.

Любовта е творба и отворена рана.

Всеки поглед на нея изглежда ѝ мило.

Любовта е хлапак и приятел на слънцето.

Ние мислим, че с него животът чудесен е,

но заплаче ли пак – непоискано зрънце –

се потапям дълбоко в потока словесен.

Любовта е утроба, в която вселената

е посяла искри на душевни галактики.

Любовта е земя – от онази, свещената –

и красива игра. Тя се учи на практика.

Любовта е жена, а очите – пресъхнали.

Тя ме вика в нощта. Нея всички сме чули.

Сутринта съм роса и тъгата ми глъхне,

щом вратата отвори любимата Юлия.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.