27 ene 2009, 19:28

Силната жена... 

  Poesía » De amor
1061 0 5


Вървиш по улиците на града.

Сама, гледайки двойките прегърнати и щастливи.

И ти става малко тежко на душата.

Но после си помисляш: ‘’Нямаш нужда от господар!’’

И аз съм силна...

Успях да го забравя.

Успях да го оставя.

И все си мислех: ‘’Защо?’’

Лесен отговор - не съм го обичала!

И сега той е с други...

Целува ги, харесва ги...

И ми споделя всичко - приятели сме.

И на мен не ми е тежко, ама никак.

Няма ни тъга, даже признак...

Но той ме търси. Има нужда.

За него ще остана – АЗ!

А  АЗ - аз съм силната - тая, която не чувства...

Тая, която е сама.

 

© Магдалена Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми! Почувствах те някак близка и в същото време далечна! Самотна, но и силна! Някои неща трябва да се изживеят, за да ги разбереш. Ти си силна жена, Магдалена!
  • Поздрав и 6 от мен... много истина има тук
  • Прекрасно .........
  • Отвесно прочетох,,уили,,.Помислих, че е акростих,но не е.Иначе има много чувства и малко поезия.
  • Вярно ли е като си сам не могат да те наранят?Не знам, но ме накара да се замисля.И за теб има гушшшшшшшшшшшшшшш.
Propuestas
: ??:??