Силната жена...
Вървиш по улиците на града.
Сама, гледайки двойките прегърнати и щастливи.
И ти става малко тежко на душата.
Но после си помисляш: ‘’Нямаш нужда от господар!’’
И аз съм силна...
Успях да го забравя.
Успях да го оставя.
И все си мислех: ‘’Защо?’’
Лесен отговор - не съм го обичала!
И сега той е с други...
Целува ги, харесва ги...
И ми споделя всичко - приятели сме.
И на мен не ми е тежко, ама никак.
Няма ни тъга, даже признак...
Но той ме търси. Има нужда.
За него ще остана – АЗ!
А АЗ - аз съм силната - тая, която не чувства...
Тая, която е сама.
© Магдалена Русева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми! Почувствах те някак близка и в същото време далечна! Самотна, но и силна! Някои неща трябва да се изживеят, за да ги разбереш. Ти си силна жена, Магдалена!
-
Поздрав и 6 от мен... много истина има тук
-
Прекрасно .........
-
Отвесно прочетох,,уили,,.Помислих, че е акростих,но не е.Иначе има много чувства и малко поезия.
-
Вярно ли е като си сам не могат да те наранят?Не знам, но ме накара да се замисля.И за теб има гушшшшшшшшшшшшшшш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
