13 abr 2008, 8:35

силуети 

  Poesía » Versos blancos
762 0 10
в сенките на спомени
прегърнати
дочуваме как силуети
плачат
безкрайността е тяхна слабост
безсмъртието е надежда
защото всяко цвете
умира в красота
с недостижима вечност
и крехка невъзможност
на безразсъдния ентусиазъм

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??