13.04.2008 г., 8:35 ч.

силуети 

  Поезия » Бели стихове
759 0 10
в сенките на спомени
прегърнати
дочуваме как силуети
плачат
безкрайността е тяхна слабост
безсмъртието е надежда
защото всяко цвете
умира в красота
с недостижима вечност
и крехка невъзможност
на безразсъдния ентусиазъм

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??