13.04.2008 г., 8:35 ч.

силуети 

  Поезия » Бели стихове
708 0 10


в сенките на спомени

прегърнати

дочуваме как силуети

плачат

безкрайността е тяхна слабост

безсмъртието е надежда

защото всяко цвете

умира в красота

с недостижима вечност

и крехка невъзможност

на безразсъдния ентусиазъм

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??