Превърна сивите птици в надежда,
а утрото сиво за мен си е синичко.
Не виждат ли колко е тихо в сърцето,
не виждат ли колко е слънчева зимата...
Не смяташ ли броя на ситните капчици
по лицето, по лицето на младото време,
не си ли... не си ли звезда от душата ми -
повторила всичко в мечтите за семенце?
Не съмна ли утре, разсмях ли лъчите.
Защо ли тогава в мъглата замръзнали
са скитащи стъпките дето политнахме
и чакат надеждата някой да върне...