19.02.2017 г., 22:24 ч.

Синичко 

  Поезия
526 4 9

 

Превърна сивите птици в надежда,
а утрото сиво за мен си е синичко.
Не виждат ли колко е тихо в сърцето,
не виждат ли колко е слънчева зимата...

Не смяташ ли броя на ситните капчици
по лицето, по лицето на младото време,
не си ли... не си ли звезда от душата ми -
повторила всичко в мечтите за семенце?

Не съмна ли утре, разсмях ли лъчите.
Защо ли тогава в мъглата замръзнали
са скитащи стъпките дето политнахме
и чакат надеждата някой да върне...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Небето на "младото време" е винаги синя защото там са семенцата на мечтите.
    Поздрав!
  • Харесах!
  • Разкриваш един прелестен свят на надежда и обич!
  • Прекрасен стих! Очарователен и силно въздействащ! Поздравления и от мен!
  • Много ми допадна и като мелодия и като картина. Отива в любими. Поздрави Йо
  • Четейки стиховете ти, Йоана, попадам на пленителни и несрещани преди образи. Ти ги поднасяш с неподражаем финес. Това го почувствах още при първия сблъсък с творбите ти. Чувствам го и днес. Ти внасяш нещо ново и неподражаемо в поезията и с това печелиш всеки, който има дарбата да я усеща. Поздрав за великолепната творба!
  • Когато утрото сиво е синичко... Очарова лицето на младото време!
    Поздравления!
  • "Не смяташ ли броя на ситните капчици
    по лицето, по лицето на младото време,"
    Цитирам само това, защото е изключително впечатляващо,но цялото стихотворение ме грабна и го почувствах безконечно...построено е с майсторско перо.Поздравявам те!
  • Йоана, харесва ми да бъда страничен наблюдател в твоят свят! Там се случват чудни неща а ти ги описваш красиво, с един лично твой почерк! Аплодисменти!
Предложения
: ??:??