Тя е висока и остра, изрязан вик от небе, спица слънчева... Издебвам я рано, преди да е станала синя, преди да си сложи качулката, така отгатвам деня й – скрит в росните капки, които стават на песен. Оставам в очите и, трептя със крилата и, но не познавам сърцето и – струна пъргава, взрив от порив и устрем. Вечер ставам гнездо, за да отнема умората и да пригладя перцата и, да търся прашинки от безбрежното синьо, което прави душата и цяла...
"Тя е висока и остра,
изрязан вик от небе,
спица слънчева..."
Създала си чудесен образ,поздравления!
Прашинките безбрежно синьо,дето правят душата цяла-трудно се откриват,затова ти желая синята птица да е все край тебе
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.