18 mar 2007, 1:22

Синя чучулига 

  Poesía
881 0 12
Синя чучулига

Тя е висока и остра,
изрязан вик от небе,
спица слънчева...
Издебвам я рано,
преди да е станала синя,
преди да си сложи качулката,
така отгатвам деня й –
скрит в росните капки,
които стават на песен.
Оставам в очите и,
трептя със крилата и,
но не познавам сърцето и –
струна пъргава,
взрив от порив и устрем.
Вечер ставам гнездо,
за да отнема умората
и да пригладя перцата и,
да търся прашинки от
безбрежното синьо,
което прави душата и цяла...

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??