dolly (Доли)
583 5254
18.03.2007 г., 1:22 ч.

Синя чучулига 

  Поезия
882 0 12
Синя чучулига

Тя е висока и остра,
изрязан вик от небе,
спица слънчева...
Издебвам я рано,
преди да е станала синя,
преди да си сложи качулката,
така отгатвам деня й –
скрит в росните капки,
които стават на песен.
Оставам в очите и,
трептя със крилата и,
но не познавам сърцето и –
струна пъргава,
взрив от порив и устрем.
Вечер ставам гнездо,
за да отнема умората
и да пригладя перцата и,
да търся прашинки от
безбрежното синьо,
което прави душата и цяла...

© Доли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??