26 may 2013, 11:28

Синьо 

  Poesía
470 0 9
СИНЬО
Какво небе в душата ми се ширна –
един красив и нежен необят!
С усмивките си – слънчево-зефирни –
за обич претворявам този свят
от синьото в очите ти – вселени
и дланите ми раждат благослов!...
А чувството, че с нещо сме потребни,
осмисля път и устрем, и живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??