СИНЬО
Какво небе в душата ми се ширна –
един красив и нежен необят!
С усмивките си – слънчево-зефирни –
за обич претворявам този свят
от синьото в очите ти – вселени
и дланите ми раждат благослов!...
А чувството, че с нещо сме потребни,
осмисля път и устрем, и живот!
© Христина Радомирова Всички права запазени