Владимиров (Иво Сотиров)
26 110
30 dic 2021, 17:35

Синьо вълшебство 

  Poesía » Del paisaje
662 3 11

Любувам се на планината,

потапям взор опиянен,

дъхът ми секва в тишината

от дивна хубост запленен.

 

Поемам въздуха кристален,

сърцето радостно зове 

нагоре,в този свят реален,

изпълнен с сини върхове.

 

Поточе бистро сред дъбрава,

нашепва ми и ромоли,

как славей пее до забрава 

в отминалите летни дни.

 

Листа и птици занемели 

въртят се в есенен захлас, 

в едно със облаците бели 

танцуват вихрения валс. 

 

И багри лумнали преливат 

в котел от пъстър океан, 

които смесват се и биват 

огньове в златния Балкан. 

 

Очите ми са удивени 

от толкоз много красота,

пред мен върхарите засмени 

напяват ми за чудеса.

 

Вълшебство синьо е безспорно 

да бъда в този земен рай 

и мойте мисли неуморно 

летят в лазурния безкрай.

 

 

 

 

© Иво Сотиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??