Владимиров (Иво Сотиров)
26 110
30.12.2021 г., 17:35 ч.

Синьо вълшебство 

  Поезия » Пейзажна
661 3 11

Любувам се на планината,

потапям взор опиянен,

дъхът ми секва в тишината

от дивна хубост запленен.

 

Поемам въздуха кристален,

сърцето радостно зове 

нагоре,в този свят реален,

изпълнен с сини върхове.

 

Поточе бистро сред дъбрава,

нашепва ми и ромоли,

как славей пее до забрава 

в отминалите летни дни.

 

Листа и птици занемели 

въртят се в есенен захлас, 

в едно със облаците бели 

танцуват вихрения валс. 

 

И багри лумнали преливат 

в котел от пъстър океан, 

които смесват се и биват 

огньове в златния Балкан. 

 

Очите ми са удивени 

от толкоз много красота,

пред мен върхарите засмени 

напяват ми за чудеса.

 

Вълшебство синьо е безспорно 

да бъда в този земен рай 

и мойте мисли неуморно 

летят в лазурния безкрай.

 

 

 

 

© Иво Сотиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??