23 abr 2004, 18:09

Сираци 

  Poesía
1634 0 1
Тиха вода в черна и тъмна нощ.
Сляпа луна се взира в безсилната мощ.
Глуха песен странно и тъжно звучи.
Зловещ писък, някой се дави – крещи.
Призрачни сенки се блъскат в дървесната гръд,
прозрачни човеци се влачат към страшен съд.
Тълпата крещи : “Това са осъдените души”,
а душите детски ридаят с изгнили и мътни сълзи.
“Проклетници, спрете това са ваще деца’ –
раздира безсилно саката и сляпа жена.
“Вземете мене, пуснете ги да си вървят.
Изгорете ме жива, изпийте сърцето от моята гръд.” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??