Тиха вода в черна и тъмна нощ.
Сляпа луна се взира в безсилната мощ.
Глуха песен странно и тъжно звучи.
Зловещ писък, някой се дави – крещи.
Призрачни сенки се блъскат в дървесната гръд,
прозрачни човеци се влачат към страшен съд.
Тълпата крещи : “Това са осъдените души”,
а душите детски ридаят с изгнили и мътни сълзи.
“Проклетници, спрете това са ваще деца’ –
раздира безсилно саката и сляпа жена.
“Вземете мене, пуснете ги да си вървят.
Изгорете ме жива, изпийте сърцето от моята гръд.” ...