Сироко

18 feb 2017, 13:06

Poesía » De amor

255 0 0

Сироко бил топлият вятър,

аз не разбирах тогава

как всичко изсъхва по пътя

и стръкче трева не остава.

Звучеше така чуждоземно.

Като за вятър – различно.

Овошката пролетно бяла

ошушка за нощ неприлично.

Сироко като широко.

След него идва мъглата.

Вършеели в таен сговор.

Да ми изпият душата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.