Сироко

18.02.2017 г., 13:06 ч.

Поезия » Любовна

280 0 0

Сироко бил топлият вятър,
аз не разбирах тогава
как всичко изсъхва по пътя
и стръкче трева не остава.
Звучеше така чуждоземно.
Като за вятър – различно.
Овошката пролетно бяла
ошушка за нощ неприлично.
Сироко като широко.
След него идва мъглата.
Вършеели в таен сговор.
Да ми изпият душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сироко

Искате да прочетете повече?

Предложения