Сироко

18.02.2017 г., 13:06 ч.

Поезия » Любовна

253 0 0

Сироко бил топлият вятър,

аз не разбирах тогава

как всичко изсъхва по пътя

и стръкче трева не остава.

Звучеше така чуждоземно.

Като за вятър – различно.

Овошката пролетно бяла

ошушка за нощ неприлично.

Сироко като широко.

След него идва мъглата.

Вършеели в таен сговор.

Да ми изпият душата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.