desito_t (Десислава Танева)
130 292
8 abr 2017, 19:24

Сиво 

  Poesía
1205 1 4

Да тръгна ли, 
не мога да остана.
Изостанах сякаш с векове
и плачех, и се смеех,
животът тук ме сряза,
заби пирон болезнено ръждив.
Уж движа се, 
а всъщност съм в безкрая,
не го разбирам, честно, този свят -
на финала бясно все те смазва,
а началото е просто кръговрат.
Птица, казват, всъщност е човекът,
свободен бил от тук да отлети,
но птицата е, братко, 
синоним на вечност,
а човекът е от днес до утре жив.
Не съм свободна в тези си окови, 
свободата е, да кажем, просто мит.
Създаден е от хората за хора,
светът да стане мъничко по-сив...

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих! Поздрави!
  • Че е кратък, живота - кратък е, но си струва човек да го изживее, а най вече от нас зависи - как. Радвай се на живота! За някои, твоят живот - е мечта, а други си отиват преди да са успели да му се порадват. Поздрави, Деси!
  • Харесах! Как да го обичаш?
  • БРАВО,бе момиче! Наистина е невъзможен този свят...Боже,как да не го обичам!😘
Propuestas
: ??:??