Сиво

8.04.2017 г., 19:24 ч.

Поезия

1279 1 4

Да тръгна ли,
не мога да остана.
Изостанах сякаш с векове
и плачех, и се смеех,
животът тук ме сряза,
заби пирон болезнено ръждив.
Уж движа се,
а всъщност съм в безкрая,
не го разбирам, честно, този свят -
на финала бясно все те смазва,
а началото е просто кръговрат.
Птица, казват, всъщност е човекът, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сиво

Искате да прочетете повече?

Предложения