СКИТАЛЕЦО, БЪДИ МИ БРАТ!
... скиталецо, щом вятър те издуха
из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха –
и топъл! – хлябът в стария панер,
без теб и моят друм е невъзможен,
за двама щом не е – защо е път? –
нали приживе скитници сме, Божем,
и светлинки – блуждаещи Отвъд,
напъхай в сака връхната ми дреха
и чифт чорапи в задния си джоб,
шишето с черно винце – за утеха, ...