11.03.2023 г., 18:51 ч.

Скиталецо, бъди ми брат! 

  Поезия
406 2 2

СКИТАЛЕЦО, БЪДИ МИ БРАТ!

 

... скиталецо, щом вятър те издуха
из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха –
и топъл! – хлябът в стария панер,
без теб и моят друм е невъзможен,
за двама щом не е – защо е път? –
нали приживе скитници сме, Божем,
и светлинки – блуждаещи Отвъд,
напъхай в сака връхната ми дреха

 

и чифт чорапи в задния си джоб,
шишето с черно винце – за утеха,
за сватби – за преливане на гроб,
да пийнем? – сетне нека ни търкаля
светът из мрак, в спирали светлинка! –
до залеза стърчи една копраля,
до изгрева – протегната ръка,
денят дени в смирената си кротост,
да тръгваме? – и пътят е благат...

 

Скиталецо, бъди ми брат, защото
без теб съм никой в смахнатия свят.

 

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Без теб и моят друм е невъзможен,
    за двама щом не е защо е път?"!!!!!

    Великолепие от Поезия, Човещина и Мъдрост!👍
  • до залеза стърчи една копраля,
    до изгрева – протегната ръка,

    Прекрасно казано
Предложения
: ??:??