Evelina7 (Евелина Панева)
25 21
3 oct 2013, 0:20

Скитнице Любов... 

  Poesía » De amor
825 0 6

От мен върви си, Скитнице Любов,
душата ми е опустяла къща.
Не ми предлагай своя благослов.
Отивай си - назад не се обръщай!

Недей да ми нашепваш с нежен глас.
Недей в прегръдка да ме приласкаваш.
Че леден къс сърцето е сега
и ти, Любов, обрече го да страда.

Ти хищна птица си и виждам как
с грабливи нокти сърцето ми пронизваш.
Уж, топла, нежна - в сивкавия мрак
с шепа спомени душата ми зазиждаш.

Красива, знам, прекрасна си дори
и всеки силно, страстно те жадува,
даряваш щедро хиляди мечти,
но после в безнадеждност ги погубваш.

Когато идваш, носиш радост, зов
и вяра - като Божия милостиня.
Но тръгнеш ли си, Скитнице Любов,
след теб оставяш пепел и пустиня...

Евелина Панева

© Евелина Панева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??