От мен върви си, Скитнице Любов,
душата ми е опустяла къща.
Не ми предлагай своя благослов.
Отивай си - назад не се обръщай!
Недей да ми нашепваш с нежен глас.
Недей в прегръдка да ме приласкаваш.
Че леден къс сърцето е сега
и ти, Любов, обрече го да страда.
Ти хищна птица си и виждам как
с грабливи нокти сърцето ми пронизваш.
Уж, топла, нежна - в сивкавия мрак
с шепа спомени душата ми зазиждаш. ...