Бабъ Ели мъ извикъ

в Бъкингамския двурец

и зъ тебе мъ ръзпитвъ.

Аз зънесух и винец.

Мислих си, чи ши си оди

и зътуй мъ пузува...

Силнъ е зъ пет народи.

Тикъ си навред нусъ.

Тури чай и шукулади

нъ суфрътъ с бял чършаф,

после чашите пустави.

Аз умиръх си ут глад.

Тя пък с дъртъ издръжливуст

хапвълъ виднъж у ден.

Хранелъ съ със вижливуст,

не с кюфтетъ къту мен.

Тя крълицъ, аз съм Кралю,

все зрънца сме ут хъйверу.

Нямъ хич дъ я зъбрая,

ши йъ помня къту вчеръ.

Днес ши си нърежъ лукъ,

с тайну гепиния нож.

Нъ крълицътъ - нъ слукъ!

Нямъм зъ вижливуст грош.

Ши си хапнъ, ши си пийъ,

без двурец ши пуръстъ.

Даже с Бойку ши съ сбийъ,

ну зъ роднътъ стрънъ.

Тези тукъ увъжавът,

саму койту им е крал.

Те въубще не зъслужавът

честнустъ зъ идиал.

Фукнъх ти съ Маро милъ

с ингилийзки пътепис.

Как къжи дъ имъм силъ,

с лук, слънинъ и със грис?

Ши си пазйъ Маро ножъ,

дъ гу пипниш ши ти дам.

Скору Маро, аку можъ

ши фърчъ към теб - нътам.