Бабъ Ели мъ извикъ
в Бъкингамския двурец
и зъ тебе мъ ръзпитвъ.
Аз зънесух и винец.
Мислих си, чи ши си оди
и зътуй мъ пузува...
Силнъ е зъ пет народи.
Тикъ си навред нусъ.
Тури чай и шукулади
нъ суфрътъ с бял чършаф,
после чашите пустави.
Аз умиръх си ут глад.
Тя пък с дъртъ издръжливуст
хапвълъ виднъж у ден.
Хранелъ съ със вижливуст,
не с кюфтетъ къту мен.
Тя крълицъ, аз съм Кралю,
все зрънца сме ут хъйверу.
Нямъ хич дъ я зъбрая,
ши йъ помня къту вчеръ.
Днес ши си нърежъ лукъ,
с тайну гепиния нож.
Нъ крълицътъ - нъ слукъ!
Нямъм зъ вижливуст грош.
Ши си хапнъ, ши си пийъ,
без двурец ши пуръстъ.
Даже с Бойку ши съ сбийъ,
ну зъ роднътъ стрънъ.
Тези тукъ увъжавът,
саму койту им е крал.
Те въубще не зъслужавът
честнустъ зъ идиал.
Фукнъх ти съ Маро милъ
с ингилийзки пътепис.
Как къжи дъ имъм силъ,
с лук, слънинъ и със грис?
Ши си пазйъ Маро ножъ,
дъ гу пипниш ши ти дам.
Скору Маро, аку можъ
ши фърчъ към теб - нътам.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Щъ тъ изберъ!